Съвсем наскоро руският публицист Алескандр Невзоров създаде Съюза на независимите публицисти, в който – освен него – влязоха Юлия Латинина, Михаил Ходорковский, Евгений Ройзман, а малко след тях Станислав Белковский и дори вокалистът на популярния вокално-инстументален състав „Ленинград“ Сергей Шнуров – певец, композитор, поет и художник. Съюзът има свой канал в мрежата „Телеграм“, който следя редовно и където освен публицистика се срещат и други интересни неща. Така например Евгений Ройзман публикува една стара еврейска приказка, която тук превеждам с удоволствие за вас, приятели, защото много ми хареса и се надявам да се хареса и на вас.
(Павел Николов)
СТАРА ЕВРЕЙСКА ПРИКАЗКА
Живели някога двама братя. По-големият бил богат. Той бил алчен и зъл. Че как иначе ще забогатее?
А по-малкият бил беден. Той бил добър и весел. Че какво друго му оставало?..
И ето, в навечерието на Съботата [1], по-малкият брат седял у дома си и му било мъчно. В печката не горял огън. Масата празна, децата гладни и жената мълчи. През цялата седмица не изкарал нищо. Случва се. И светлите ангели се скупчили в ъгъла и тракали със зъби от студ.
И изведнъж вратата се отворила и влязъл един дребен старец. Той поздравил, огледал се наоколо и поискал разрешение да пренощува. Гост в къщата – Бог в къщата. И тогава стопанинът се решил. Погледнал жена си – тя кимнала с глава и той извадил от шкафа два малки сребърни свещника, които получил като зестра и които били най-скъпото нещо в дома му, взел единия от тях и изтичал на пазара, където седял в своята работилница единствения в градчето ювелир. Дал му свещника за парите, които му били предложени. И успял да купи най-необходимото и най-вкусното за празничната трапеза. Донесъл още и шише червено вино.
И когато настъпила Съботата и по-малката дъщеря запалила свещите, цялото семейство и странникът седнали на масата, прочели молитвата над съботната свещ, над хляба и виното. И започнали да се гощават.
Ах! Каква нощ била тази! Светлите ангели се смеели и се премятали под тавана от радост. И когато децата и жената, уморени и доволни отишли да спят, стопанинът и странникът седели до самото утро и разговаряли за тайните на мирозданието, за добрите хора и за хубавото време.
И когато съвсем се разсъмнало, старецът се приготвил да си ходи. И стопанинът, изпращайки гостенина и слагайки припаси в торбата му, бутнал от масата на пода последния сребърен свещник. И тогава странникът казал: „Ти си добър човек. И всичко, което започнеш да правиш от сутринта, ще го правиш до вечерта!“
Като се сбогувал сърдечно с госта на прага, стопанинът се върнал у дома си, вдигнал свещника и го поставил на масата… И изведнъж видял, че на пода лежи още един! Той го вдигнал и го поставил до първия. А на пода се появил още един! Той го вдигнал и също го поставил на масата. На пода се появил още един! Светлите ангели се спогледали и поклатили изумено глави. Стопанинът поставил на масата още един свещник, след това още един и още един… После го заболял гърбът и вече нямало къде да слага сребърните свещници! Изправил се той накрая, изтрил потта от челото си и си спомнил, че иска да отиде по малка нужда. Случват се такива неща. И той излязъл на двора. След това се върнал, но чудото вече било свършило.
Какво пък, помислил си стопанинът: много хубаво също не е хубаво.
Те продали всичките свещници освен два. Част от получените пари раздали на бедните. А с останалите си купили голяма къща, кон, крава и всякакво имущество. И започнали да живеят просто, като си спомняли с добра дума за вълшебния пътник.
И научил за това по-големият брат. Отишъл при по-малкия на гости и разбрал всичко до най-малката подробност. И особено се интересувал как изглежда странникът. И когато разбрал всичко, което му било нужно, извикал слугите си и им заповядал да му доведат стареца – жив или мъртъв! И светлите ангели се разтревожили.
И ето че намерили злите слуги вълшебния старец и, без излишни въпроси, го повлекли изплашен към дома на по-големия брат. А той ги посрещнал на прага: „Ох – казал, – старче, колко си ми нужен!“ И без встъпителни думи настанили нещастния пътник на богатата маса. И сам стопанинът го гощавал с двете си ръце! Нещастният старец не успявал да сдъвче храната, а вече се опитвали да му напъхат в устата ново лакомство! Изплашените ангели притихнали в ъгъла, а стопанинът все хранел и хранел стареца.
Така продължила цялата нощ. И когато на сутринта измъченият пътник едва излязъл от къщата и се опитал да си тръгне, без да се сбогува, стопанинът го догонил и извикал: „Е-е, почакай! Не си ми казало ще най-важното!“ И тогава старецът се обърнал към стопанина и отвърнал: „Добре, че ми напомни. Едва не забравих! Ти си сериозен човек. И всичко, което започнеш да правиш от сутринта, ще го правиш до вечерта!“
И тогава стопанинът, окрилен, влязъл у дома си и си казал: „Брат ми е голям глупак! Ама аз няма да направя като него! Ще отида най-напред по малка нужда, за да не се отвличам, а след това ще започна да броя бавно златни монети!..“
И светлите ангели се спогледали и прихнали от смях, като прикрили устата си с шепи, защото ангелите са направо като децата.
БЕЛЕЖКИ
1. Съботата е свещен ден за юдеите.
